Рододендрон, Азалия “Кьонигщайн”, (Rhododendron ‘Konigstein’)

Рододендрон (Rhododendron) е част от семейство Ericaceae / пиренови / от което са разпространените у нас ерика, калуна, боровинка и мечо грозде. Към рододендроните се включват декоративни дървета и храсти с хиляди форми и с височина от 30 см до 4 – 5 м. Има вечнозелени и листопадни видове, като всички имат овални кожести листа.

Рододендрон цъфти през април – май много обилно и пищно за около 3-4 седмици. Цветовата гама в която цъфтят е много разнообразна. Повечето от рододендроните обичат добре дренирани, богати почви с кисела реакция на средата рн 4.5 – 6. Обичат полусенчести и заветни места. Много малко рододендрони издържат пряко слънце. Рододендрони засадени в алкални или много глинести и страдат от хлороза.

Преди зимата корените им трябва да са покрити с дебел слой мулч / торф или почва с борови игли /, който да задържа влагата и пази от повреди по плитките им корени. Короната може да се овърже без да се стяга много, за да се предпази от тежкия сняг.

Важно е да са добре запасени с влага понеже листата се обезводняват като първоначално започват да се свиват. Пролетта са подхранват с бавно разлагащ се комплексен тор, а може и такъв с кисела реакция продаван специално за рододендрони, но не и с високо азотни торове.

След като прецъфтят, цветове може да се премахват внимателно без да се увреждат околните пъпки. Рододендроните не обичат резитби, но доста аазлии реагират много добре на резитби и формират гъсти и плътни корони.

При озеленяване на градини рододендроните се ценят изключително много по цял свят – Япония, Китай, Северна Америка и Европа. Те са чудесен акцент, но трябва да ги разполагате на защитени места – близо до сгради или на любимото им място като подлес на шарена иглолистна сянка, където те виреят най добре. Възможно е пръскане с фонгуцид.